Очаквания за бъдещето на икономиката и пазарите след Covid-19

Има голяма вероятност, когато победим коронавируса, новата икономическа и пазарна реалност да бъде дефинирана от много по-бавен ръст, дефлационен риск и спад в доверието на инвеститорите към капиталовите пазари. Мащабната и сериозна глобална рецесия, която най-вероятно ще последва в резултат на пандемията, ще открои вече отминалото десетилетие като изключително успешно, с оглед на постигнатия стабилен икономически растеж, исторически спад в нивата на безработица, ниски лихвени проценти, както и нормализирани нива на инфлация. Един реалистичен (с нотки на лек песимизъм) анализ на новото десетилетие, ни кара да очакваме следните нови норми в глобалния икономически живот:

• Отдалечаването от постигнатите през последните десетилетия нива на глобализация ще се ускори, а протекционизмът и търговските бариери ще се затвърдят като нова политическа мантра в репертоара на множество политически лидери (подобно на модела, по който Д. Тръмп управлява САЩ към момента). Тази тенденция ще бъде подкрепена от наблюдавания спад в производството (и свързаните с него работни места) в западните икономики, в резултат на ефекта на глобализацията, както и от очевидната крехкост на глобалните вериги на доставките. Тези фактори ще се превърнат в аргумент за постигане на една производствена самодостатъчност, с цел увеличаване на заетостта и доходите на гражданите, особено от по-големите икономики, която обаче ще доведе до множество спадове в икономическата ефективност, включително спад в обшия икономически ръст и появата на дефлационни сили.
• Ограниченията наложени на бизнеса и образователната система ще извадят наяве загубите на средства и време свързани с голяма част от бизнес пътуванията и прекарването на време в класните стаи. Комуникацията лице-в-лице няма да изчезне, но ще бъде намалена и канализирана посредством софтуерни и хардуерни решения, от което особено ще пострадат хотелите и авиолиниите. Работата от вкъщи ще става все по-приемлива алтернатива на скупчването на персонал в офис пространства, което ще афектира негативно продажбите и отдаването под наем на бизнес имоти и сгради.
• Нивата на потребление ще останат колебливи дълго след отшумяването на кризата, подобно на периода след последната глобална финансова криза от 2008-09 г. Консумацията и потреблението ще отстъпят място на спестяването на средства от домакинствата, което ще се отрази негативни на продажбите на дребно, особено в сегмента на по-луксозните стоки, скъпата техника, както и потенциално всички стоки, които не са от първа необходимост (особено в първите месеци след бурята).
• Фискалните икономически стимули ще излязат на преден план, на фона на инструментите на монетарната политика, които последните години започват да издишат, от гледната точка ефективност. Освен краткосрочните фискални инструменти, свързани с преките помощи за безработица и подкрепата на доходите на гражданите, се очакват и държавни инвестиции в множество инфраструктурни проекти, през които правителствата ще балансират недостига на работни места. Ниските доходности по ДЦК ще позволят на множество държави да разширят своя външен (и вътрешен) дълг, с цел финансиране на очакваните бюджетни дефицити.
• Ако политиките на протекционизъм не наберат бързо скорост в световен мащаб, глобалното предлагане ще продължава да надминава глобалното търсене (в много сектори). Новата норма на засилено спестяване реално ще доведе до спад на инфлацията (дори потенциално до дефлация, която допълнително ще демотивира потреблението) и намаляване на лихвените проценти. Тези ефекти ще ограничат икономическото възстановяване.
• Консервативните политически платформи ще отстъпят място на социално-демократичните течения, които ще издигнат държавната сила и намеса на пиедестал, посредством механизмите на социална политика. Това включва инвестиции в по-достъпна здравна система, както промени в данъчните режими, с цел преразпределяне на благата от богати към бедни.
• Ценовият срив на петролните пазари ще съюзи Русия и Саудитска Арабия в борбата срещу американските шистови производители, голяма част от които (особено по-малките независими добивни предприятия) ще фалират. Този ефект ще доведе до изменение в нивата на предлагане на суровината и подкрепа на цените на петрола (и съответно газта) до около $50 (около $2.50), но оцелелите фракинг компании в бранша ще продължат да изяждат от експортния пазарен дял на водещите износители.
• От гледна точка на кредитните пазари, рецесията ще вкара много от високодоходните корпоративни облигации (junk bonds) в неплатежоспособност (съответно банкрут), особено тези в енергийния сектор (предимно шистовите производители). Все повече емитенти на дълг с инвестиционен рейтинг биват рекласифицирани като високодоходни (с по-ниско инвестиционно качество), което потенциално може да доведе до изтегляне на капитали от корпоративните дългове и пренасочването им към ДЦК – в резултат цените на тези дългове ще се сринат а спредовете ще се покачат главоломно. Стандартите и критериите за отпускане на кредити отново ще бъдат затегнати (подобно на последната финансова криза), което ще доведе до липса на ликвидност и ръст в рисковите премии по лихвите за кредитиране.
• Инвестициите в ДЦК (класът безрискови/нискорискови и сигурни активи) ще останат атрактивни дълго време, дори и в режим на негативна реална доходност в дефлационен икономически климат. Федералният резерв най-вероятно ще се въздържи от политиката на ЕЦБ и ЯЦБ на негативни базови лихвени проценти, поне в краткосрочен план.
• Пенсионните фондове ще бъдат поставени под огромен натиск, с оглед на неуспешното им навлизане в по-рискови активи (през последните години), с цел търсене на по-висока доходност. Алтернативите им за постигане на поначало амбициозните им планове за и таргети на възвръщаемост, вкл. намаляване на изплащаните пенсионни доходи, увеличаване на осигурителните ставки или привличане на допълнителни средства от спонсорите, определено не са атрактивни опции.
• Когато инвеститорите осъзнаят реалната дълбочина на рецесията и волатилността на пазарите спадне, цените на активите ще започнат да се възстановяват (но след общи спадове от по над 35-45%). По-дълго време ще отнеме на индивидуалните (по-малки) инвеститори да се завърнат на пазарите. В по-дългосрочен план, цените на акциите ще изостават от реалния икономически растеж, поради факта, че надутите P/E множители от последното десетилетие ще се върнат на по реалистични (дори подценяващи стойността на някои предприятия) нива.
• Обичайните заподозрени при изкупителните жертви ще трябва да поемат вината за създалата се пазарна и общо-икономическа кризисна ситуация, вкл. правителства, финансови институции и големи играчи, външни намеси и др. Отговорът, както обикновено, ще дойде под формата на допълнителни държавни регулации.