Отново отчитаме волатилност при рисковите активи

Волатилността при капиталовите пазари се завърна в края на миналата седмица (въпреки цялостно позитивния пазарен сантимент), което бе възприето от анализаторите като реакция от страна на инвеститорите в отговор на негативната икономическа прогноза на Федералния Резерв, както и отчетените увеличения в броя заразените с COVID-19 в някои американски региони, които са в процес на разхлабване на рестриктивните анти-вирусни мерки. Това ни кара да се замислим дали липсата на синхрон между икономическите фундаменти и пазарните движения не е наистина твърде съществена.

На 11-ти юни пазарите на рискови активи претърпяха сериозна корекция, като S&P 500 отчете спад от над 6% в рамките на деня, а в началото на седмицата бе почти наваксал загубите от първото тримесечие на годината, на фона на исторически върхове постигнати от технологичния индекс Nasdaq. Определено се забелязва разминаване между икономическата реалност и поведението на пазарите (дори и след гореспоменатата еднодневна корекция), което до голяма степен може да бъде обяснено от факта, че пазарите предпочитат да гледат в бъдещето и да реагират на база прогнози за микро и макро показатели, а не на база текущи и минали резултати. Голяма част от инвеститорите все още смятат, че икономиките ще отворят безпроблемно, с подкрепата на прилаганите фискални и монетарни стимули, а втора вълна на вируса се смята за малко вероятна на фона на стабилните здравни системи и отчетения напредък в медицинската борба със заразата. От друга страна, както в САЩ, така и в много други развити държава, гръбнака на икономиката представлява съвкупността от малки и средни бизнеси (а не публично търгуваните компании), които за съжаления се оказаха в окото на COVID бурята. Това доказва, че може би наистина има резон в това случващото се в икономически план да се разминава с поведението на капиталовите пазари.

Отчитането на нови COVID случаи не бива да се разглежда като втора вълна на заразяване, а по-скоро като продължение на първата в резултат на разпускане на ограничителните мерки (това е валидно както за САЩ, така и за всички други страни). Към момента не се очаква този ръст в случаите да доведе до нови национални или дори местни ограничения – както в САЩ, така и в други държави. Също така, по официални данни, новите случаи на застрашават здравните системи в развитите страни. Всъщност американската администрация заяви, че дори да се стигне до втора вълна на заразяване, повторното затваряне на икономиката на е на дневен ред. Същевременно, въпреки негативните новини, потреблението отбелязва стабилни месечни ръстове и с този темп би следвало да се възстанови напълно до края на 2020 г.

Навременната фискална подкрепа в международен мащаб, приложена в унисон с адекватна монетарна подкрепа, съумява да контролира скока в нивата на безработица, както и да стимулира потреблението в периода на поетапно разхлабване на анти-вирусните мерки. Мащабните фискални мерки обикновено означават ръст в публичното задлъжняване, но и по-бързо икономическо възстановяване (както всички икономически и монетарни инструменти, мерки и политики и тук има компромис между разходи и ползи). Дълговете най-вероятно ще бъдат компенсирани с комбинация от по-високи данъци, продължителна репресия на базовите лихвени проценти, както и по-висока инфлация (над популярните целеви нива от порядъка на 2%) в средносрочен план. Тези фактори, разбира се, имат не малко влияние върху инвеститорските решения и действия в дългосрочен план.

Кредитните спредове са намалели чувствително от нивата през март (особено при високо-рисковия дълг), а очакванията на анализаторите са дори за допълнителни свивания в доходността до края на годината. Инвестиционните инструменти с кредитен характер остават атрактивни, но доходността и свързаните разходи остават основни фактори за прецизиране от страна на инвеститорите – на фона на ниски лихви в дългосрочен план и изкупуване на дългови инструменти от страна на централните банки, търсенето на добра доходност е отново на дневен ред, което вероятно ще бъде в ползва на по-рисковите (капиталови) активи на пазара, както и на рисковия корпоративен дълг (junk bonds) и инвестиционен клас корпоративен дълг от развиващи се пазари (EM corporate bonds).

Много инвеститори се притесняват да участват в пазарната търговия в момента, на фона на ценови нива от порядъка на 5-6% под историческите върхове от февруари 2020 г., след рязък ценови скок от порядъка на над 42% за последния месец и в период на несигурност около продължаването на първата и потенциална поява на втора COVID вълна (която както споменахме е малко вероятна). От друга страна, задържането на свободни парични средства или вложения в банкови депозити не генерират доходност, което обикновено е сигнал за пренасочване на наличните капитали към по-доходоносни активи, спрямо рисковия апетит на инвеститора. Концепцията за изчакване на перфектния момент за влизане (купи на минимални нива) и излизане (продай на максимални нива) от пазарите е до голяма степен подсъзнателна заблуда, която цели да играе ролята на риск мениджър, но всъщност да ни коства много – както в пропуснати ползи, така и различни видове разходи за анализ на перфектния пазарен тайминг. Затова, като генерално правило, е по-добре свободните капитали да бъдат впрегатни в занятие (или инвестиция), с цел текуща и/или бъдеща възвръщаемост. Добра и лесна за изпълнение стратегия за планиране на инвестициите, на който и да е пазар, е поетапното инвестиране на наличния капитал, а именно на равни месечни или седмични траншове за период от 8 до 12 месеца, с цел отслабване на негативния ефект на пропуснатите ползи или лошия тайминг. Траншовете могат да бъдат ускорявани в ситуация на пазарни корекция от порядъка на 8-10%, особено когато същите с в рамките на няколко търговски сесии.

Не е съвет и/или препоръка за покупко-продажба на финансови инструменти. Инвестирането носи рискове от загуба.